“Благодаря, но не ям сладко.” – така най-често отказвам, когато някой предложи да ме почерпи с някакъв сладкиш. (На 31-вия си рожден ден си изядох тортата и спрях да ям сладко. Случват се изключения, но те са именно това – изключения.)
Все по-често получавам един отговор, който все по-често ме нервира – “Ама то е с мед!” (Може и с агаве.) “Диетично е!”
Явно има някаква магия в меда. И в агавето. И в кленовия сироп. И в кафявата захар, че и в кокосовата. Защото те са “естествени” и “от природата”. Защото (уж) не са рафинирани и обработвани. И тази магия кара хората да ги възприемат като по-диетични алтернативи на good old бяла рафинирана захар.
Забележка: Когато “диетично” се подхвърли в разговор, приема се, че става дума за продукт, от който на човек няма да му бухнат паласките (както казва @katastrofia), тъй като това е най-честото значение на думата в ежедневието. Друг е въпросът какво всъщност означава диета и колко разнообразни могат да бъдате целите ѝ.
Какво точно го прави диетичен тоя кекс, като е с мед? Кое му е диетичното на меда? Какъв е тоя спешъл мед, дето вие ползвате, който е толкова некалоричен и нисковъглехидратен?
Ако наистина е “от природата” (а не обработван с цел одиетяване), то той си е чисто въглехидратен и висококалоричен, дори много близък до захарта. Ще кажете, че е богат на някакви си микронутриенти? Е, ако дефинираме “богат” като “по наситен на фона на бялата захар” – да, вероятно е така. Не знам колко от тия специални вещества оцеляват термичната обработка. Но мога да ви посоча десетки храни, които са много по-богати на въпросните витамини и минерали. И дори не са “суперхрани”! Само ми кажете кой от микронутриентите в меда ви е важен, за да ви кажа дали да си го набавите от спанак, от яйца или от някаква мръвка…
Всъщност това и сами можете да го разберете – само се поинтересувайте! Интернет е голям и информация дебне отвсякъде. И източници, и доказателства…
Сега, да се върна на основния проблем – дори и да беше толкова супербогат на тези витамини и минерали, медът си остава недиетичен. Приемам, че гликемичният му индекс може да варира, в зависимост от партидата – същото важи и за разните нерафинирани захари. Но по същия начин, вашият кекс може да бъде с по-нисък гликемичен индекс, ако вместо 2чч захар, сложите само 1/2.
Сега, в нечия глава вероятно назрява аргументът за “естествения антибиотик” – дори и да беше така (а то май е така, но само при външно/повърхностно прилагане), това не е аргумент в полза на “диетичността”.
А ако ви интересува агавето – респективно фруктозата, която е основната му съставка – просто изгледайте това!
Междувременно, смятам, че основната роля на меда и разнообразните пъстри захари е да допринесат за по-богат и интересен аромат. Най-вече.
– – – –
снимка от Dino Giordano
The post ама то е с мед! appeared first on muıııo.